ЗА ПРАВОТО НА СВОБОДНИЯ ИЗБОР
Живеем в свят на все повече зависимости и ограничения. Замисли се, огледай се и виж. С колко от нещата около теб животът ти би бил немислим или просто не си го представяш как и какъв ще бъде? Парадоксалното е, че понякога точно тези или подобни зависимости и предначертания са облечени в одеждите на „свободата“ – най-елементарен пример е реклама на мобилен оператор. Нищо лошо, живеем във време на технологии и достъп до информация, но какво се получава? Зависими сме от машинките в джоба или чантата си. Защото във всеки един момент, на всяко едно място ние имаме достъп до информация, можем да проведем разговор или конферентна връзка и… можем да бъдем намерени. На линия сме. Правото на свободния ни избор е дали искаме да отговорим, дали искаме постоянно да сме на линия или в един момент просто имаме нужда от няколко часа за нас самите или близките си хора и да изключим телефона си.
Този елементарен пример е показателен за много неща. Замислете се! Представете си следната ситуация:
Имате поредица от дни с голямо натоварване – работа, ангажименти, близките ви постоянно искат нещо от вас, при това веднага, на момента и ако не можете да реагирате, ви се сърдят и цупят. На вас ви изпушват бушоните и искате само няколко часа да се възползвате от хубавото слънчево време и да се разходите на чист въздух. Да, но продължават да изникват нови и нови задачи. Вие гледате през прозореца и виждате едно прекрасно синьо небе, слънцето пече ярко, хора се разхождат и се усмихват, въпреки студеното време, което ги кара от време на време да потрепват и да се загръщат, но продължават да ходят и да се се усмихват. Щастлива влюбена двойка се шляе и сияе, потопена в света на своето собствено щастие. А вие държите не един, а няколко апарата в близост до себе си, сякаш сте на някакви системи и не можете да помръднете. Като звъннат, вдигате още на първото позвъняване, като получите съобщение, започвате да отговаряте още преди да сте се замислили какво точно ще напишете… Пак вдигате глава и виждате картинката навън. Уморени сте, искате просто да изкарате няколко часа навън. С вас си. Или с близките си. Но машинките, компютъра, работата, задачите… все някой има нужда от вас. Вечер си лягате и апаратите пак са до вас – да не би някой да има нужда и да ви потърси, а вие да не можете да реагирате. Какъв сън всъщност спите по този начин!? Страх ви е да си доставите радост! Иначе какво ще стане – нима земята ще спре да се върти, нима животът няма да продължава и без нас един ден!? Ако сме толкова важни и ценни за всички останали, защо не сме за нас самите!? И ако изпушим в един момент, нима ще бъдем по-полезни за себе си и останалите!?
Или пък да дадем друг пример: наш близък, обичан човек. В който се кълнем колко сме влюбени и че е всичко за нас, че неговото щастие едва ли не е по-важно от нашето собствено. В един момент този човек изразява желание да направи нещо, да отиде някъде или да си купи някаква джаджа, което обаче е непонятно за нас. Неразбираемо. Не съвпада с нашето виртуално виждане за този човек. С нашата представа, която обаче е изградена изцяло и само на това, което ние можем да видим в него със собствените си очи. Този човек иска нещо, прави нещо, което на нас не ни харесва, което едва ли не ни плаши и ядосва, защото „сега можеше да е с мен и да правим…“ Можеше е вероятност. Вероятност, която този човек не е избрал. Просто защото така е решил. Право на негов избор е кога да бъде с нас и кога да бъде… със себе си. Ако го обичаме, трябва да уважим неговото право. Защото ако наистина искаме този човек да бъде щастлив, колкото по-щастлив е той, толкова по-щастливи ще сме ние. Другото е проява на егоизъм и малко или повече обсебване.
Правото на свободния избор ни идва да ни покаже и изпита, доколко ние самите сме склонни да ценим и грижим за себе си. Взимайки решения как сме отговорни за последствията. И избирайки, ако щете дори какво да облечете сутрин приготвяйки се за работа – каква енергетика избирате – сива или цветна, удобна и практична или скована и дистанцирана… Реално всеки ден ние взимаме стотици решения, много от тях машинално и на базата на една изградена от нас представа за собствения ни живот, за правилността на неговото провеждане и живеене, с оглед на собствени вътрешни разбирания и приемания, мечти и желание. Взимаме стотици решения, които дори не се замисляме как и защо сме взели. И веригата в един момент се къса, когато изпаднем в двоумение. Какво трябва да направя?
И започваме да търсим помощ от вън. Всеки от нас си има по един или няколко най-добри приятеля. Които винаги, когато „зациклим“ натоварваме с взимането на нашите решения. Ако това, което ни е казано ни помогне да живеем по-добре, автоматично този приятел става незаменим за нас. Понякога наистина е добре да се посъветваме с трето лице – защо трето?
Ами просто защото, ако ние сме едното, имаме и едно друго – вътрешно аз. Това, което ни е в душичката и което явно в този момент или не слушаме, или сме заглушили напълно, или пък – още по-лошо: загубили сме връзката с него. И я търсим в трето лице. На друго място.
Ние, в Намасте център и Творилница за оргонити работим в много направление и цели, развиваме практики, правим енергийни инструменти, консултираме хора. Но базата и основата, на която сме стъпили и която не си позволяваме по никакъв начин да нарушаваме е ПРАВОТО НА СВОБОДНИЯ ИЗБОР. Свободата на човек да избира е негово свещено право. Предлагаме техники и възможности човек да влезе в мир и хармония със себе си, да намери своето място, да оцени своята значимост, да открие възможностите пред себе си, но… той сам трябва да пожелае, сам трябва да направи усилия и сам трябва да избере какво и как да направи. За целта винаги задаваме въпроси от сорта „А иначе вие какво мислите?“, „На вас какво усещане ви носи това?“, Защо се притеснявате да изберете това, което ви носи щастие?“. Човек трябва да изчисти първо собствения си вътрешен диалог.
Често при избор на оргонит ни задават въпроса „Какво е подходящо за мен?“
Значи, оргонитът е енергиен инструмент, връзката с който всеки осъществява сам. А какво е необходимо на един човек, за да повярва в нещо, че му помага – нали вярата преди всичко е вътрешно усещане. Ако усещате, че това нещо е за вас, ако енергийно сте привлечени от него, значи е вашето. Нали се сещате, че нищо в този свят не е случайно и че след като при толкова много страници и магазини, вие сте влезли в един определен, значи така е трябвало да бъде, и че след като нещо ви е привлякло вниманието и искате то да работи за вас, значи така ще бъде. Вселената резонира на това, което отправяме към нея. Доверете се и упражнявайте правото си на свободен избор. Радвайте се на всяка минутка, на всеки миг свобода, на себе си и това, което сте. Защото вие сте точно това, което избирате да сте. Замислете се, колко хора на този свят нямат право да избират, колко хора не са в състояние да променят живота си, а го искат. Защо сами трябва да си слагаме ограничения и да нарушаваме собствената си свобода?
