Какво и защо?

Може би първите въпроси. Какво е това, какво представлява, какво прави. И защо – защо го прави, защо се случва, защо на мен, защо на някой друг, защо сега, вчера или утре.
Може да прочетеш много за пътуването и откриването на себе си. От няколко години се превърна в световна мода – продават се бестселъри, има хиляди блогъри, рецепти и методи за щастлив живот, за откриване на себе си. Но как и защо? Как трябва да го постигнеш и защо – отговорът е индивидуален. Личен. Мой, твой, винаги в единствено число. Причината за тази необходимост също е личностна. Търсенето е именно на тази личност. Моята, твоята…
Мога да ти споделя моя опит. Как аз достигнах до този момент, какво правя, какво мисля, как си построявам мисълта, поведението и какви са моите цели. Но това няма да ти помогне толкова, защото ти си този или тази, който или която е обут/а в своите обувки, има своя живот, своето битие и своята воля и съзнание, цели, мечти и дирения. Ето защо първо трябва да се обърнеш към себе си. Да си зададеш за себе си въпросите „какво и защо?“ Какво искаш да промениш и защо. Ако целта ти е добра, добронамерена и за твое добро, това ще получиш. Колкото по-силно го искаш, толкова по-силно ще го почувстваш. Да, ще има пречки, препъни камъчета и дразнещи моменти, но това са само моменти на изпитание на волята, увереността и утвърждение на убедеността, че това е път, по който ти трябва да вървиш. За да успееш в това, което искаш.
Не бързай, действай спокойно! Всяко прибързано действие и неспокойство, може да те отведе в различна посока. Пътищата са много, някои водят бързо до върховете, други криволичат, а трети могат да те заведат до непроходен храсталак. Анализирай себе си! Усещанията и исканията си, реакциите и това, което се случва след тях. И отново себе си – как приемаш успеха, провала, неслучилите се желанията или даровете от Бога и Вселената. Как се радваш и за какво страдаш. Кое оценяваш и как.
Нека да излезем от догмата, че битието определя съзнанието. Не мислиш ли, че може да е обратното? Съзнанието и исканията ти да определят битието? Причинно-следствената връзка и закономерност. Загледай се във взаимоотношенията с хората наоколо. Някои навярно те дразнят и не отговарят на очакванията ти. Искаш повече от тях, а те сякаш са глухи за твоите думи и вопли. Запитай се какви са техните очаквания към теб. И можеш ли и дали трябва да отговориш на тях. Това твоето аз ли е. Или някъде ситуацията е пренатоварена със свръх очаквания. Във взаимоотношенията между хората понякога в старанието си да не губим диалога, разбирателството и добрия тон, загърбваме и потискаме себе си и влизаме в омагьосан кръг от компромиси, само и само мир да има. Някои се изгубват напълно, обезличават се и стават „жертви“ на по-силни и деспотични фигури, които съзнателно или не ограничават свободата на другите. Били те част от семейството – съпруг, съпруга, родител със „силен характер“, деспотичен шеф, авторитарно гадже. Защо? Каква е причината? Къде е изпусната нишката, за да се стигне до поставяне на себе си в по-ниска позиция от друг?
Погледни и от другата страна – когато ти проявяваш и налагаш превъзходство. А дали ако оставиш човека от среща да каже какво мисли в даден момент, вместо да налагаш силово своето мнение и желание, неговото няма да е по-добро, градивно и разумно!? Колко тежко съдиш?
Всичко, което е на тоя свят е създадено за твоето благо.
Използваш ли го рационално и радваш ли му се?
Седни и помисли. Спокойно, без нерви, предразсъдъци и автоцензура. Ако имаш някакъв проблем, преди да му се ядосаш и разгневиш, се запитай защо се е случило това и намираш ли своя грешка. А пак ли ще постъпиш по този начин? Колебание, паника, страх … познаваш ли ги!? А необходимо ли ти е да са твои „приятели“.
Как и защо – първите въпроси по пътя. По пътя към себе си, който може и да ти изглежда дълъг и труден, но всъщност далеч не е така. Ако си честен и откровен към себе си. Ако си мислиш доброто и искаш най-доброто. Освободи съзнанието си и кажи „Аз искам, значи аз мога!“ и тръгни!