Оргон – универсалната жизнена енергия, от която е създадена цялата природа

ОРГОН – УНИВЕРСАЛНАТА ЖИЗНЕНА ЕНЕРГИЯ, ОТ КОЯТО Е СЪЗДАДЕНА ЦЯЛАТА ПРИРОДА. ВСЕПРОНИКВАЩА И ВЪЗДЕСЪЩА

За откривател на оргона и ргоновата енергия се счита австрийският имигрант в САЩ и бежанец от нацистка Германия д-р Вилхелм Райх. През 1940 г.  той прави научно откритие на неизвестни дотогава енергии, които съществуват в атмосферата, космическото пространство и в живите организми. Тази енергия присъства в свободна форма в откритата атмосфера и при условия на висок вакуум.

В своите изследвания д-р Вилхелм Райх установява, че тази невидима енергия прониква и се намира във всички форми на живот. Tъй като енергията е навсякъде, във всякакви видове субстанции, Райх търси начини да я изолира и събира, за да изучи функциите й и да я оползотвори.

Експериментите показали, че органичните, неметални материали, като памук, вълна или пластмаса привличат, абсорбират и задържат енергията. Металът – стомана или желязо, привличат енергията и бързо я отразяват в двете страни. На основата на тези експерименти, Райх конструира малки кутии с редуващи се органични и метални пластове, като вътрешните стени са обвити с метал.

Органичните пластове привличат оргоновата енергия от атмосферата, която бива насочвана навътре от металните пластове. Всяка енергия, отразена навън от металните пластове, се абсорбира отново от органичната материя, връща се към метала и се насочва към вътрешността на кутията. Резултатът – по-висока концентрация на оргонова енергия в кутията. Колкото повече пластове, толкова по-висока концентрация.

С използването на оргонна камера Д-р Райх успешно лекувани много болести, включително и дори рак. След известно време и работа с оргонния акумулатор пациентите показват значително подобрение: болката намалява, кръвните показатели се стабилизират, наддават на тегло, а от своя страна туморите намаляват. Въпреки положителните резултати, пациентите, с които се правят експериментите умират. Това потвърждава убеждението на Райх, че ракът е биоенергетичен резултат от емоционални проблеми, с което още веднъж фокусира водещото начало на превенцията.

През 1986 г. учени от университета в Марбург (Германия) публикуват проучване, което показа, че 30-минутно присъствие в оргонния акумулатор води до последователни, положителни физиологични ефекти.

„Получените при това изследване резултати показват, че действително съществуват физичните свойства на оргонния акумулатор и неговата психофизиологична ефективността на човешкото тяло, постулирани от Д-р Вилхем Райх и колегите му“ – заключава проучването.

Теодор Волф, пионер на психосоматична медицина в това време отбелязва, че като се имат предвид невероятни лечебни сили на оргонния акумулатор, определено може да го нарече „най-важното откритие в историята на медицината“.

Един от лекарите в Германия по това време стига по-далеч, като заявява, че отхвърлянето на употребата на оргонния акумулатор при лечение на тежки изгаряния е медицинска небрежност.

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ОРГОНОВАТА ЕНЕРГИЯ

Д-р Райх отбелязва, че оргонновата енергия е със син цвят, което го обяснява с факта, че Земята е заобиколена от нажежена в синьо оргонова енергия.

Отминават години след това откритие преди от самолети на голяма надморска височина и от астронавти в космоса да се появят цветни снимки  с тези потоци от енергия в земната атмосфера.

Д-р Райх счита, че ураганите и галактическите създания са създадени и движението им се дължи на впечатляващ поток от оргонна енергия.

Той доказва съществуването на оргонова енергия във вакуумна тръба, която също свети в синьо, когато е заредена с оргонен акумулатор. Д-р Райх утвърждава, че оргоновата енергия изпълва цялото пространство в потвърждение на  многобройните описания на космическия етер или пространство, които пък съвременните астрономи опасно наричат „тъмна материя“, определена като ненормално син светлинен ореол осветяващ заобикалящата галактиката.

Д-р Райх разработва метод оргоновата енергия да тече в по-малки двигатели. Той също така прави устройство за въздействие върху атмосферния оргон и облаците, за да вали дъжд по поръчка по време на суша или дори в големи пустини. Разбивачът на облаци, например, е експериментален инструмент, който влияе върху атмосферата, като променя концентрацията на оргон в нея. Няколко кухи метални тръби и кабели, спуснати във водата, генерират оргонова енергия, по-силна от тази в окръжаващата атмосфера. Водата, която силно привлича и абсорбира оргон, привлича атмосферната енергия чрез тръбите.
Това движение на оргон от по-слаба към по-силна енергийна система Райх използва за генериране на облаци и за тяхното разпадане. През 1953 г. по време на дългата суша, застрашила реколтата от боровинки в Мейн, няколко фермери предлагат да платят на Райх, ако докара дъжд. Прогнозата за времето не предвижда дъжд през следващите няколко дни, когато Райх започва да работи с разбивача на облаци.

По научни материали от чужди източници